Запор на заплата, пенсия и банкова сметка на длъжник по кредити полезен анализ от мен адвокат – Калоян Доков

Запор на заплата, пенсия и банкова сметка на длъжник по кредити

В последно време пазарът е залят от предложения за бързи кредити,  изгодни потребителски кредити и прочие. Проблем е когато по една или друга причина изпаднете в затруднение да изплащате взет кредит. Тогава започва един неприятен за длъжника процес, който цели да събере принудително дълга първо чрез запор на заплата. Независимо, че законът дава големи права на кредиторите, важно е да знаете, че и длъжникът разполага с възможност да защити своите. Напоследък поставен под сериозен обществен натиск, законодателят разшири приложното поле на защитата на неизправен длъжник. В следващото изложение ще се запознаете с някои от по-важните и чести срещани въпроси в изпълнителното производство. Без изложението да претендира за изчерпателност. Всеки конкретен проблем може да намери своето конретно решение и  за това се свържете на посочените контакти в сайта.

Имущество на длъжник по кредити

Имуществото на всеки длъжник се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК (Гражданския процесуален кодекс) всичко, което не е вещ (движима или недвижима) е вземане.

Най – честата хипотеза в практиката е насочването на изпълнението срещу вземане и/или банкови сметки на длъжника.

Важно е да знаете, че след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, на практика се случиха редица благоприятни за длъжника промени, включително и на законодателно ниво. Предвиди се, несеквистируемост на определени вземания, изчисляването на които преди затрудняваше и опитни юристи. Така, несеквистируемо (неподлежащо на принудително изпълнение) е вземането на всеки длъжник за работна заплата или пенсия до размера на минималната работна заплата. Това означава, че никой не може да ви отнеме принудително този доход, ако той след удръжките за обществено осигуряване, данъци или други публични вземания на държавата е под  560 лева (от 1.01.2019г.). Нещо повече – недопустим е запорът на такива вземания, както и на банковата ви сметка, ако по нея получавате само напълно несеквистируеми доходи, най-малко 1 месец преди налагане на запора или средства върху които изпълнението е недопустимо.

Ако това въпреки това ви се случи,  можете да обжалвате пред съответния Окръжен съд, както и да възразите пред съответния съдебен изпълнител. За обжалването пред съд е предвиден срок, който ако не бъде спазен преклудира правото ви да отмените незаконосъобразното действие, но не елиминира завинаги възможността да си върнете тези пари. Тук е редно да се посочи, че пари за издръжка на малолетен/непълнолетен, социални плащания от държавата са средства върху които по начало не може да се проведе изпълнение, независимо от размера.

Друга честа хипотеза е налагането на възбрана върху недвижим имот – жилище.

Това действие се налага с цел да ви бъде попречено да се разпоредите (продадате) имот. Поначало обществото е негативно към българския правен ред, но тук е редно да се посочи, че нормата на чл. 444 т. 7 от ГПК дава защита, която не съществува в редица напреднали европейски държави. В тази норма е предвидена несеквистируемост на единственото жилище на длъжника. Това означава, че ако вие сте длъжник и не разполагате с друг имот, който да е в състояние да се задоволи жилищните ви нужди, никой не може да го осребри. В случая трябва да знаете, че освен вас никой друг от членовете на домакинството ви не трябва да има друго жилище, тоест ако съпругът/та ви например е собственик, забраната за осребряване отпада.

Същото важи и в случаите на ипотека  или задължение за издръжка. Сама по себе си обаче възбраната на единствено жилище не е процесуално недопустима,  както например запор на банкова сметка,  в хипотезите описани по-горе в статията, тъй като такова действие не нарушава несеквистируемостта.

Ако сте се сблъскали с коментираните или други проблеми, свържете се с мен на посочените контакти.