Калции и витамин D
Калцият укрепва костите.Калцият е минерал, необходим за живота. Имаме нужда от него не само за изграждането и поддържането на здравето на костната и хрущялната тъкан, но и за съсирването на кръвта, свиването на мускулите и дори за биенето на сърцето.
Според данните около 99% от калция в тялото се съхранява в костите и зъбите, което ги прави твърди и здрави. Останалият 1% е необходим за други дейности, които помагат на тялото да функционира правилно.
Всеки ден губим калций чрез кожата, ноктите, косата, потта, урината и изпражненията. Когато не получаваме този минерал от храната, тялото ни го извлича от костите, за да поддържа други функции, по-важни за оцеляването. Това е нормално от време на време, но ако се случва твърде често, костите стават слаби и се чупят по-лесно.
Недостиг на калций
Причините за недостиг на калций в организма могат да бъдат различни. Например: възраст (както деца, така и възрастни хора), недохранване, стрес, бременност, различни заболявания, също липса на витамин D3. Въз основа на това е много важно да се контролира количеството калций в организма.
На медицината й отне много време, за да разбере, че витамин D не е просто витамин, който предотвратява рахит.
Витамин D е мощен хормон
Сега знаем, че витамин D е мощен хормон, активиращ ядрените рецептори. От критично значение, особено за ендокринната, костната и имунната система, както и за противотуморната защита. Този преглед се фокусира върху анализа на текущата литература за ефекта на витамин D върху превенцията и лечението на остеопороза.
Намалените кръвни нива на витамин D могат да бъдат свързани с риск от фрактури поради остеопороза. 7,1-годишно проучване случай-контрола сравнява базовите серумни нива на 25(OH)D при 400 пациенти с фрактура на бедрото и 400 контроли. По-ниските серумни концентрации на 25(OH)D са свързани с повишен риск от фрактура на бедрото. Например: коригираното съотношение на шансовете (OR) за всяко намаление от 12,5 ng/ml е 1,33, което предполага 33% повишен риск от фрактура. По този начин серумната концентрация на 25(OH)D от около 20 ng/mL е свързана с по-висок риск от фрактура на бедрото [28].
В друго проучване (при 1311 възрастни холандски мъже и жени, проследени в продължение на 6 години), ниските серумни нива на 25(OH)D (<12 ng/mL) повишават риска от фрактури при индивиди на възраст 65–75 години (относителен риск (RR) 3.1; 95% доверителен интервал 1.4–6.9), но не и при по-възрастни индивиди (75–89 години), което може да се обясни с първоначално високия възрастов риск от фрактури при тези индивиди [29].